КУКУРУЗОБЀРЕН, -рна, -рно, мн. -рни. Разг. Прил. от кукурузобер. През кукурузоберната училищна ваканция Митко изкарваше добитъка на паша с лятошните си другарчета Горето и Сандо. Ил. Волен, РК, 40. Не отиване той се представи пред пътниците като гимназист, който се завръща след кукурузоберната ваканция в града, където учи. Т. Харманджиев, KB, 86.


Източник: Речник на българския език (онлайн)