КУКУРУ̀ЗОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. 1. Който се отнася до кукуруз; царевичен, кукурузен. Кукурузов лист. Кукурузова нива.

2. Който е приготвен от кукуруз.; царевичен, кукурузен. Водачите ми бързаха за стигате вечерта, защото в турско село не им са оставаше, да огъват сухия кукурузов хляб. З. Стоянов, ЗБВ III, 209.


Източник: Речник на българския език (онлайн)