КУКУША̀НИН, мн. кукуша̀ни, м. 1. Мъж, който е роден или живее в Кукуш (български град в Османската империя, сега в Гърция, доскоро с преобладаващо българско население). В историята на българската църковна борба кукушани са първите, които наложиха за епископ на своята епархия не грък, а българин. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 10. Кукушани стоят между първите от ония, които почнаха работа за отхвърляне фанариотското иго. П. К. Яворов, Съч. II, 173. — Полянинската епархия на дойранци и кукушани заплашила, че ако не бъде сменен владиката Мелетий, ке отидат при католиците. Хр. Бръзицов, НЦ, 88. От дясната страна на първобитния стан бяха наредени няколко малки длета и трион-чета, сякаш бяха пригодени за джуджета, а не за едрите ръце на тоя голям, силен кукушанин. Д. Спространов, С, 65.
2. Обикн. мн. Българи, бежанци от Кукуш и техните наследници. Кукушани и сега живеят на различни места.
— Друга (диал.) форма: ку̀кушенин.