КУ̀КЯ ж. Диал. Къща. — Хайде, бе Климе, къде се бавиш? — омекнаха изведнъж: жените. — У кукята си бех — посочи Климе къщичката зад фурната. П. Спасов, ХлХ, 236. — Хай, ова година, го чинихме съединението на Румелия со Булгарията, а до година по овай заман да пиеме цървено вино в нашите куки, в ослободена Македония. Ив. Вазов, Съч. XXV, 220. Ютре ке си йодам, Цоне, / .., / куке да развалим, / у гора да носим, манастир да праим. Нар. пес., СбВСтТ, 611. Правил кукя дете Дукадинче, / правил кукя само на едино, / на едино край бела Вардара. Нар. пес., СбНУ VI, 53. Дигнал кукята на главата. СбНУ IX, 195. Горе ли на комшията кукята, тръчи да гасеш твоята. Послов.
— Други (диал.) форми: ку̀йка, ку̀ке.