КУ̀ЛА ж. 1. Висока неколкоетажна постройка на най-опасните места по крепостна стена, служила за охрана, отбрана и за жилище на охраняващия гарнизон. Византийското правителство взело решителни мерки против тях [анти и славини], като възобновило почти цялата римска отбранителна крепостна система по Дунава и в земите на север и юг от Стара планина. Построени били и редица нови крепости и крепостни кули. Ист. X и XI кл, 18. Зад вала се ширеха ливади и после идеха самите стени на онгъла, стени високи, от колосални по размери каменни блокове, с груби, тежки, осмоъгълни кули. Й. Вълчев, СКН, 80. Кесар Хрел, .., изградил хубава каменна с два свода черкова и до нея кула, от която да защищават братята манастира и себе си от нападението на разбойниците. Ив. Вазов, Съч. XV, 24. Минаваха между двете кули на крепостната врата зад която започваше долният град. Ст. Загорчинов, ЛСС, 82.
2. Воен. Куполообразно съоръжение, предназначено за прикритие от нападащия противник. Стенобитните и метателните уреди останаха по местата си, както ги бяха повлекли войниците, също и подвижните кули, .. — да бъде всичко готово за другия ден. Д. Талев, С II, 208. Направил всевъзможни обсадителни оръдия, стенобитни, огнехвърлителни, .. и сякакъв род подвижни кули. Т. Шишков, ИБН, 125. Слоновете ся натоваряли с един вид кули, в които влизали от 10 до 15 въоръжени войници, които от такова защитително място нападали неприятелите. ИЗ 1874-1881, 1882, 106.
3. Част от танк, самоходно оръдие, военен кораб и под., която прикрива оръдие и обслужващия го персонал. Бронята им [на танковете] бе камуфлирана с тигрови петна, а от стоманените кули стърчеха цевите на оръдията. Д. Димов, Т, 658. Оръдията на носовите кули се издигнаха бавно нагоре към пепеливото небе. Д. Добревски, БКН, 126.
4. Единична тясна и висока сграда или скована върху високи пилони площадка, използвана за наблюдение и охрана на път, проход, гора, селище, лагери, граница и под.; наблюдателница, стражница. По тоя път са направени кули, в които са намират по няколко души въоружени заптие. НБ, 1876, бр. 1, 4. Вижда се пограничният пост с някаква висока дървена кула. Й. Йовков, Разк. II, 111. Запотени и разтреперани стигнаха при самата община, чиято пожарникарска кула стърчеше мрачно над старата двуетажна сграда. П. Здравков, НД, 24. Горското стопанство има няколко кули в пожароопасните участъци.
5. Истор. По време на османското владичество укрепен дом на феодал, обикн. селски ага, бей. Почна [старецът] да разпитва Грозя: какво е запомнено в село, докъде е било Гьоклен, де е била спахийската кула и джамия не е ли имало? А. Страшимиров, ЕД, 101. На края на селото се издигаше господарската къща, двукатната кула на Махмуд бей. Д. Талев, ЖС, 8. Чул се йе Стоян и прочул, / .. , / че има двори каменни, / у двори кули железни. Нар. пес., СбНУ I, 20. Бате ле, бате Никола, / ти щеш Еленка да земеш, / ако ми, байне, направиш / насряд селото в касаба / една ми кула висока. Нар. пес., СбНУ XLVI, 21.
6. Висока островърха постройка или надстройка на сгради, обикн. за поставяне на часовник, камбана, клепало, сирена и под. Тогава големите митинги ставаха на площада до Лъвовия мост, където се издигаше току-що довършеният народен дом, .. Зданието беше увенчано с дървена кула с петолъчна звезда, чук и сърп. А. Каралийчев, С, 203. Широкият булевард остава зад мене чист, светъл, пъстър, с острите кули на зданията и огненочервените облаци на запад. Л. Стоянов, X, 156. Никакво друго събитие не можеше да пробуди такъв интерес като откритието, че ги наблюдават от кулата на църквичката. Ив. Мартинов, БК, 49. Кулата на часовника стърчеше над къщите — стар, с позеленели камъни и прогнила дървена стряха. П. Стъпов, ЧОТ, 6. До партиката стърчеше високо кулата на звънарницата. Ив. Вазов, Съч. XIV, 5. От кулата на обсерваторията зави сирена. // Разш. Много висока сграда, постройка. Според височината си многоетажните жилищни сгради биват: .. кули (пунктови сгради) от 21 до 16 етажа, небостъргачи (..) от 16 етажа нагоре. А. Дамянов, ЖС, 158. Трябва да бързате, ако искате да посетите наведената кула, .., върху която Галилей е правил своите опити за тежестта. С. Бобчев, ПОС (превод), 122. Телевизионна кула. ● Обр. С предл. от. — Дека седи Филип маджарина? Я моми му велат и говорат: / — Бутни коня през тесни клисури, / ке те стретне кула от човешки глави. Нар. пес., СбАИ, 308. Марко гради кули и танаки, / кули гради от кара грошеве. Нар. пес., СбНУ XLIII, 50.
7. Техн. Метално съоръжение, което крепи механизмите на сонди, помпи, кранове и под. На това място [в Източните Родопи], .., техните синове и внуци издигнаха сондажните кули. Р. Димитров, РЗН, 54. На петдесет километра от бреговата линия са открити петролни залежи, стърчат над водата кулите на петролните кладенци. ВН, 1961, бр. 3070, 1. Нефтовото поле се намираше към морския бряг. То бе осеяно с много високи кули от преплетени железа — сонди. П. Славински, МСК, 96. Изходът [на мината] — това е шахтата с кулата за асансьора. Ив. Мартинов, М, 98. Усилено строителство. Навсякъде стърчат кули на кранове.
8. Техн. Високо кръгло или квадратно железобетонно съоръжение, предназначено за съхраняване и лесна обработка на семена, брашно, вода и под.; силоз. Товарната гара също е снабдена с всички необходими съоръжения — водна кула, склад за въглища, уред за измерване на височината на натоварването на вагоните. ВН, 1959, бр. 2468, 2. Водонапорна кула. Кули на хлебозавод. Охладителна кула. Силажна кула. Сушилна кула. Хладилна кула.
◊ Триангулачна кула. Геодез. Съоръжение във формата на триъгълна пирамида от три дървета, сковано над триангулачен пункт за извършване на геодезки измерителни работи. Далеко в полето се мержелееше самотна триангулачна кула и върхът ѝ блестеше в отблясъците на залеза като запален фар. А. Гуляшки, СВ, 155.
> Въздушни (облачни) кули; картонена (картонени) кула (кули). Книж. Нереални мечти; фантазии, фантазьорство. Златните сънища, въздушните кули за малко време занимават ума на человека с очарователни въображения. Ст. Ботьов, Κ (превод), 17. Картонената кула на погромщиците от германската столица беше съборена. ОФ, 1950, бр. 1801, 4. Готическа кула. Архит. Островърх свод, характерен за сградите, постройките, изпълнени в готически стил. Из черния пояс на парковете се възправя високо в небето Храдчани със своите призрачни готически кули. Н. Фурнаджиев, МП, 92. Градя (строя, вдигам) въздушни кули; градя (строя, правя, вдигам, зидам) кули във (по) въздуха (облаците). Книж. Създавам си нереални, неосъществими планове; въобразявам си, фантазирам. Третата група разкази представя нещо ново. Тук имаме почти първи опит да се възвърнем към първобитния вкус за чудесното, към преживелиците на първичната склонност на въображението да строи въздушни кули. Б. Ангелов, ЛС, 255. Сяка една наука, която накарва човека да лети под облаците и да гради воздушни кули, не може да са нарече наука. Знан., 1875, бр. 14, 220. Твоят ум млади ще да загони / туй, що край няма, що се не стига / u в непознати нам небосклони / кули въздушни той ще да вдига. Ив. Вазов, Съч. I, 127-128. Нищо няма да излезе от тая работа! Правиш кули в облаците! Като картонена кула, с ъ б а р я м, р а з р у ш а в а м. Книж. Изключително лесно, бързо (събарям, разрушавам). Старата къща на село я разрушиха като картонена кула. Като картонена кула, р у х в а м. Книж. За нещо недобре измислено, недалновидно — без усилия, лесно, бързо (рухвам). Цялата постройка на обвинението им, .., губеше здравата почва под себе си и рухваше изведнъж: като картонена кула. Й. Йовков, Ж 1945, 233. Хитра (бяла) була в празна кула. Диал. За умен, но беден човек.
— От араб. прeз тур. kule. — Други (диал.) форми: кулè, кулиè, куля̀.
КУ̀ЛА неизм. прил. Диал. За животно — който е с жълтеникава, червеникава или с жълточервеникава окраска; кулест. Та оттогаз хаджи Петър завъди гълъбите. Отнапреж имаше само преметачи, а после купи всякакви, .. : карабаши — черни, кабаци— бели, с мънички човчици ..; кула червени, Й. Йовков, Събр. съч. IV, 285. По пътя срещнах нашата кула кобила. Δ Яздеше кула кон.
— Typ. kula.