КУЛА̀К1, мн. -ци, м. Заможен селянин през периода от 1944 до 1956 г. у нас, обявен за враг на „народната“ власт. Кулакът Дрондо, заметнат с полушубката, пухтеше в ъгъла, подпухналото му лице червенееше и в полутъмнината злите му очи излъчваха зелени пламъчета. Кр. Григоров, Н, 27.
— Рус. кулак.
КУЛА̀К2, мн. -ци, м. Диал. Юмрук.
— Рус. кулак. — От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1980.
КУЛА̀К3, мн. няма, м. Диал. 1. Ухо.
2. Краят, извитата като ухо част от дръжката на сабя, ятаган, нож.
— Тур. kulak. — От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1980.