КУЛАНДРЍСВАМ, -аш, несв.; куландрѝсам, -аш, и куландрѝша, -еш, мин. св. куландрѝсах, св., прех. Остар. сега простонар. Използвам, употребявам нещо; куландисвам. — Имам петдесет декара, щом толкова си решил — давам ти двайсет, та влезни с тях, пък ние с майка ти и Васето ще караме с останалите трийсет. . Работи го там, куландрисвай го както знаеш, да видим кой докъде ще го докара. Кр. Григоров, Н, 14-15. —Май рита, Хадър ага, ама аз му зная талима — стискам го силно и не може да ме ритне силно. Нали знаеш, че който куландрисва шишене, трябва първо да е як в ръцете и второ — да му знае талима. Ц. Гинчев, ГК, 187. Куландрисвам добре каруцата. Δ Първо да куландрисаме стария хляб. Δ Ще куландрисам и този кон. куландрисвам се, куландрисам се, куландриша се страд.
— От тур. kullandirmak.