КУ̀ЛЕН м. Диал. Царевичен кочан със зърната; мамул. — Казаха, че тая царевица е с много кочани. Колко листа, толко и кулени! Ст. Даскалов, СД, 539. От царевичните ниви излизаха коли, накамарени с кулени и тикви. А. Каралийчев, СР, 20. Както преди, тя донасяше скришом ту ябълки от градината, ту млечни кулени. Н. Нинов, ЕШО, 30. От три класа шиник жито, / от три кулена кош кукуруз. Нар. пес., СбВСтТ, 197.
◊ До кулен. Диал. Изцяло, напълно. Малко след като пристигнах на село, споходиха ме три новини: кукурузът беше обран до кулен. А. Гуляшки, ЗР, 375.
КУ̀ЛЕН, -а, -о, мн. -и и -лна, -лно, мн. -лни. Остар. Прил. от кула; кулов. Рада и Славна чакаха нетърпеливо, .., някоя вест (хабер) от Итил. Повече от десят пъти възлезе Славна на кулената стълба, за да гледа сама дали иде проводений. Р. Блъсков, ТПД (превод), 123. Намерват се часовници слънчеви, пясъчни, кулени, стенни, трапезни, т. е. за върху маса и разни други видове. Т. Шишков, ТС, 99. Кулни покриви.