КУ̀ЛЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. За кон — който е с жълтеникаворъждив косъм. Двата кулести коня, .., потичваха или намаляваха ход, според това, дали пътят ставаше равен или се изкачваше. Б. Несторов, СР, 53. Между многото си коне ходжи Петър имаше и друг един жребец, кулест — жълтеникавочервен, с белезникава грива. Й. Йовков, АМГ, 134. В тихия, шумнат и гиздав манастирски двор влезе гордо, властно на кулестия си кон Боян старшията — Лудият пристав. Ст. Даскалов, ВМ, 44.