КУ̀ЛИ, неизм., м. 1. Наемен черноработник в някои далекоизточни страни като Китай, Индия, Япония, Хаваите и др. Още от дете заработил като кули но колониалния път № 19, който минава през района на неговото племе. Ал. Гетман, ВС, 132. Пеят и рикша и кули, и китайският войник, и всички, които обичат у/сивота. РД, 1950, бр. 264, 1. През съседното село минах с фалшиви документи и облечен като кули. ВН, 1960, бр. 2704, 4.
2. Водач на ръчна количка (рикша) в тези страни. Помня в Шангхай, един кули с количка, каза „Москва!“ и ми даде цветя. Е. Багряна, ПЗ, 101. В Шанхай трима американски моряци наели една рикша и казали на кули да кара бързо. През време на пътуването те непрекъснато го ругаели. РД, 1950, бр. 324, 4.
3. Събир. Тези лица като общност, съсловие. Масово емигрираха и разоряваните занаятчии и селяни. От тях се формира групата на най-евтините и непретенциозни работници в света, наречени презрително „кули“. Ист. IX и X кл, 46. Мигар тая стара жена, легнала сега на тротоара, не е сестра на парижките клошари, .., или на китайските кули, които за шепа ориз си длъжни да играят срамната роля на товарени коне и волове? Св. Минков, ДА, 112.
— От инд. през англ. coolie.