КУЛЍСИ мн., ед. (рядко) кулѝса, ж. Театр. Странични декори на театрална сцена, циркова арена и под. Бяхме измайсторили нови кулиси за читалищната сцена: стени с прозорци и врати, нарисувани дървета. А. Каралийчев, ПД, 13. Музиката гърмеше върху естрадата, построена над изхода за цирковите кулиси. Г. Караславов, Избр. съч. II, 33. Настъпи сезонът на представленията, а дружеството, като всяко ново не притежава нищо за тази цел: ни сцена, ни кулиси, ни завеси, нито многото други потреби. Н, 1896, бр. 23, 184. В тая минута при кулиса свирепият венециански дож се скара с Брабанцио, Дездемониния баща. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 80.
◊ Зад кулисите. Книж. Тайно, скрито и обикн. не по почтен начин. Той е от тези хора, които действат зад кулисите.
— От фр. coulisse.