КУ̀ЛИЦА ж. Остар. Умал. от кула; куличка. Няколко черкви и стотина каменни и дървени къщи, .., някои с кулици, с бойници (мазгали) на тях, се виждаха живописно в полите на Трапезица и Царевец. Ив. Вазов, Съч. XIV, 33.
