КУЛМИНАЦИО̀НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Книж. Който е достигнал до последния стадий, до върха на развоя си. Последният псевдоним Щастливец, — .. е кулминационния пункт в развитието на Алековия характер. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (1), 153. Съществена особеност на неговия писателски поглед е, че той [К. Зидаров] разкрива цялостни, оформени личности в особено ярки, кулминационни моменти на техните съдби. Лит. XI кл, 350.
◊ Кулминационна точка. Книж:. Върхов стадий, връх в развоя на нещо; кулминация. Борбата във всяка драма достига до един силно напрегнат момент, до най-голямото и често пъти последно, решаващо сблъскване на враждуващите сили, наречена кулминационна точка или кулминация. Христом. VIII кл, 267. Кулминационна точка в сюжетно развитие на поема.