КУЛМИНЍРАМ, -аш, несв. и св., непрех. 1. Книж. Достигам връхната, най-високата точка в развоя си. Чувството за национално величие в поезията на Вазова за Македония кулминира в „Срещата на Шар“ и „Трите езера“, дето се величае необятна България в историческите и граници. БНТ, 1941, бр. 217, 1.
2. Астрон. За небесно светило — преминавам през меридиана на дадено място. Под истинско слънчево денонощие разбираме времето между две последователни едноименни (напр. горни) кулминации на центъра на Слънцето за дадено място. Моментът, когато центърът на Слънцето кулминира, се нарича истинско пладне. Астр. XI кл, 1964, 33.
— От нем. kulminieren.