КУЛОА̀РИ, мн., ед. (рядко) кулоа̀р, м. Книж. Широки коридори около зала, аудитория, където през почивките се водят разговори. Шумът в кулоарите на парламента бе смесица от толкова много езици, че някои въобще не можех да отлича. Т. Кюранов, AП, 38. През една от почивките в кулоарите се натъкнах на възбуден разговор сред румънски и чужди писатели — те коментираха изказванията на един академик, направени пред конгреса на германските писатели· Г. Белев, KP, 6. Когато се разхожда в кулоарите на някой театър
— всички, и мъже, и жени, се извръщат да я гледат. М. Кремен, РЯ, 466. В кулоара на този етаж, който се разширява като салон срещу стаята на десети клас, е наредена постоянна изложба, нещо като музей. ОФ, 1950, бр. 1724, 6.
— От фр. couloir 'коридор'.