КУЛО̀Н1 м. Физ. Единица за измерване на количеството електричество, което преминава през напречното сечение на проводник за една секунда при постоянен ток. Единицата на измерване количеството електричество за пръв път била установена от френския физик Кулон и в негова чест била наречена кулон (к). Физ. VIII кл, 1965, 42. Количеството електрическа енергия в една светкавица се изчислява на 20 кулона. ВН, 1959, бр. 2571, 4.
— От фр. собств.
КУЛО̀Н2 м. Рядко. Украшение от скъпоценни камъни върху огърлица или на верижка, носено на шията.
— От фр. coulant.