КУЛОНОМЀТЪР, мн. -три, след числ. -търа, м. Физ. Уред за измерване на силата на правия ток и на количеството протекло електричество по неговото химическо въздействие; волтметър, кулонметър. Измерванията [на електролизата] се извършват с уреди, наречени кулонометри. Ст. Христов и др., РЛУ, 100.