КУЛТ, ку̀лтът, ку̀лта, мн. ку̀лтове, след числ. ку̀лта, м. Книж. 1. Религиозна почит към божества, обожествени лица, предмети, светци и под. Като син на българи, той изповядваше култа към Тангра, тоя бог беше божество на дедите му от незапомнени времена. А. Гуляшки, ЗВ, 50. Култ към Димитър Солунски, закрилник на родния град на Кирил и Методий, намираме още в най-старите литературни книги. Е. Георгиев, Пл, 1969, кн. 5, 61. На едно протежение от няколко километра са били тука гробища и от двете страни на пътя .. Понятието, което са имали римляните за смъртта и култът им към мъртвите, са придавали на тия места значение, което е непознато нам. К. Величков, ПССъч. III, 52. Над тез пространства мълчеливи / духът на старината вей. / Не, божествата пак са живи / и култът им и днес живей. Ив. Вазов, Съч. II, 117. // Религиозна служба в чест на божества, обожествени лица, предмети, светци и под. В крепостта стоеше .. Владимир, отхвърлил християнската религия и възстановил култа към Тангра. А. Гуляшки, ЗВ, 51. Както всички литературни видове и тя [драмата] се корени в гръцкия фолклор и макар че е свързана и с един божески култ, този на Дионис. Г. Михайлов, Т, 1955, кн. 11, 8. // Разш. Вероизповедание, религия, вяра, религиозно учение. Само мълчаливо стърчащите фигури на джамийските викала и белите гъжви на мъжете из Родопите ви показват странната, неестествената картина в случая: Родопите по култ последователи на Мохамеда. РН, 1911, кн. 5-6, 139. Още същия ден отчето подаде оплакване до директора на училището, като поиска Тинчето да бъде наказана най-строго за кощунство със служителите на култа. В. Цонев, ПТ, 12. Византийските монастири, .. сега изпущаха фанатически апостоли на богомилството, на изстъплени проповедници на мрачни и диви ереси и на култа на отрицанието на всички вековни вярвания и традиции. Ив. Вазов, Съч. XIII, 130.
2. Религиозна обредност, съвкупност от обредите на някаква религия. Там са наредени най-разнообразни предмети на култа: кандила с благовонни миризми, .., миниатюрни чинии и чаши за жертвоприношението. Ал. Гетман, ВСД, 66. Тези идеи [за свръхестествените същества] са легнали в основата на първобитните религии на индоевропейските народи, между които старите елини и римляни са създали доста сложна, богата и диференцирана теогония, на която отговаря и съответно сложен, разнообразен култ. Б. Ангелов, ЛС, 33. Зданието е посветено на култа на една богиня строга, но която не оттласква душата. К. Величков, ПССъч. III, 61.
3. Прен. Обикн. с предл. към. Безпределна любов и дълбока почит, преклонение към нещо или някого. У Алеко, .., живее древният паисиевски култ към българския народ и към неговата историческа съдба. Е. Каранфилов, Б III, 121. Когато от Павлов чух тия думи, разбрах колко много великите хора имат нещо общо: техният култ към труда, истината, човека. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 43. Такива самобитни черти у нашия народ са .., любовта му към труда, култа на семейното огнище и онзи наивен пантеизъм, който го кара да одушевява природата и да я прави съучастница на своите скърби и радости. Π. Π. Славейков, Събр. Съч VI (2), 221. Не е време днес да издигаме в култ свръхчовека. К. Петканов, В, 67. Микеланджело и Леонардо издигнаха в култ пластиката и впечатлението; Рафаело — блясъка на девствеността на човешката душа. Р, 1926, бр. 202, 3. За него [Иван Фунев] бюстовото отрязване на фигурата и култът към мрамора като единствен сериозен материал бе явен анахронизъм. НК, 1970, бр. 52, 3. Култ към традициите.
4. Прен. С несъгл. опред., обикн. с предл. към и (остар.) на. Преклонение пред някого (обикн. силна личност), което поражда безпрекословна почит, доверие, често и страх. Времето все повече и повече ще изяснява и засилва култа на Ботевата личност. ТНУ, 1. С втората си повест той съвсем пряко влияе за засилване на критичното обществено чувство у българина, чрез което цели да помогне за отстраняване на пакостите и неправдите и за създаване култ към интелигентната личност. Г. Константинов, ПР, 34. Веднъж в кафене „България“ Ю. Тодоров стана от масата, .., за да посрещне Пенча, който влезе в кафенето. Къде днес такова уважение и такъв култ към силната духовна личност! С. Казанджиев, СбАСЕП, 477. Още преди години в един разговор .. у дома му той ме плени със своята скромност и с простотата на своите мисли за изкуството и живота. И някак си много естествено отхраних култ към тоя голям старец. СбЦГМГ, 409. Цанков няма никакъв култ към великите хора. На проф. Шишманов той направил това признание — нали знаел интимния им живот, греховете им. Т. Жечев, БВ, 117. Те [военните] знаеха, че той [Стамболов] има култа на войската, тая гордост за материалното могъщество на България, която пееше в неговите оптимистически мечти за бъдещето. С. Радев, ССБ II, 70. // Субективистична практика за възвеличаване на държавен ръководител. Култът нанесе съществени поражения в развитието на материалните и духовните ценности.
5. Прен. Обожествено лице или предмет; божество, величие. Има бюрократи, прахосници, оеснафени величия, деребеевци, култове и култовчета, догматици, ревизионисти, .., субективисти. Трудно, много трудно е да се справиш без нито една грешчица в такъв богат асортимент от обекти и герои! Г. Караславов, ЗУХС (Хр. Пелитев, ХО), 6. — Ето го и шефа им. .. Едър, снажен, .., премина с чувството, че е още големец .. — Още се носи като култ! Ст. Даскалов, ЕС, 340. Хора с високо образование и на върха на общественото положение не се отличават нито по целите, нито по средствата от най-низменните елементи. Всеобщият култ е парата. Пряп., 1903, бр. 77, 1. И дето култ е векове лъжата, / на истина хоругвата понесе. Π. Κ. Яворов, Съч. I, 48.
◊ Култ към личността. Книж. 1. Субективистична теория и практика за възвеличаване на силната личност, разпространена в буржоазната философия и социология от XIX в. 2. Субективистична практика за възвеличаване на държавен ръководител. Култ към прадедите. Книж. Една от ранните форми на религията, изразяваща се в поклонение пред духа на умрелите родственици, за които се вярва, че влияят върху живота на потомците. Има души на умрели прадеди, които са заслужили за рода, които и като души покровителствуват задругата, рода, а после селището. . Това е култът към прадедите. Ив. Хаджийски, БДНН I, 45-46.
— От лат. cultus прeз нeм. Kult или рус. культ.