КУЛТИВА̀ТОР м. Техн. Прикачна селскостопанска машина, използвана за раздробяване и разрохкване на почвата, често и за окопаване или унищожаване на плевелите. Цялаma оран тази година ще става с моторни плугове, сеитбата със сеялки, почистването с култиватори. М. Вълев, ПСС, 77. Работният орган на култиватора представлява отвесен металически стълбец с хоризонтално лемежче, обикновено във вид на „пачи крак“. Осн. сел. стоп. VIII кл, 28. На пролет култиваторът леко разрохка нивата и земята кипна. РД, 1950, бр. 98, 2. Тракторните и конските култиватори могат да се използуват за окопаване на всички посеви, засети в правилни редове с редосеялки. ОФ, 1950, бр. 1766, 2. Лемежен култиватор. Самоходен култиватор.
— От нем. Kultivator.