КУЛТИВА̀ЦИЯ ж. Сел.-стоп. 1. Облагородяване на почвата; култивиране. Ние предприехме отначало култивация на тези площи, които трябваше да бъдат засети през пролетта. РД, 1950, бр. 98, 2.
2. Отглеждане с подбор, обикн. на селскостопански растения; култивиране. // Приспособяване на растения към непривична географска и климатична сфера; аклиматизация. Култивация на корковия дъб в Югозападна България.
3. Обработване на почвата с култиватор; култивиране. Култивацията на блока се извърши с лемежен култиватор. Δ Всички орници подлежат на култивация.
— Рус. культивация.