КУЛТИВЍРАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от култивирам и от култивирам се, като прил. 1. Книж. Който е облагороден, цивилизован. Малко no-култивирана е гледката към африканския бряг: тук-там зеленина, макар и нарядко селища, а някъде дори цели оазиси с изобилна растителност. П. Вежинов, ДМ, 12-13. Култивирани обичаи.
2. Книж. Който е отгледан от човека; питомен. Противоп. див. Култивираните банани образуват безсеменни плодове. Диворастящите образуват семена, но плодовете им не се ядат. Ст. Драганов, ФБР, 28. Обикновеният човек обаче различава сравнително малко видове, които имат ясно изразени външни белези. Той лесно разграничава дърветата и храстите, .., дивите .. и култивираните видове, плевелите, мъховете и пр. Д. Циков, КСКР, 3.
3. Сел.-стоп. Който е обработен с култиватор. Проверяват качеството на култивираните площи. ВН, 1961, бр. 2979, 2.