КУЛТУ̀К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Излишен израстък на растение, обикн. зеленчуково, който се откършва. Грижите ни се състояха в редовно кършене на култуците и привързване. ОП, 132. Даскалов вика на девойките: — Режете култуците! Не пропускайте неопрашени чепки. А. Каралийчев, ПД, 51. Благоприятните дни позволиха да се развият по върха на стъблата хубави тютюневи листа. Израснаха и буйни култуци. РД, 1961, бр. 278, 1. След засаждането на доматите редовно се прави култучене (премахване на разклоненията — култуците, образувани в пазвите на листата). Осн. сел. стоп. VIII кл, 84.
— От тур. kultuk 'мишница'.