КУЛТУ̀РНОПРОСВЀТНИК, мн. -ци, м. У нас в периода 1944 1989 – длъжностно лице или член от ръководството на масова организация, което организира културни мероприятия за колектив от хора; просветник. Като щатен културнопросветник в щаба на една национална младежка бригада му дадоха само три дни отпуска, да се яви на конкурсните изпити. Л. Дилов, ПБД, 140. На съвещанието взеха участие и културнопросветниците.