КУМ1, кумъ̀т, кума̀, мн. ку̀мове и (диал.) ку̀ми, след числ. ку̀ма, м. 1. Свидетел при подписването на граждански брак, с когото младоженците се сродяват по некръвна линия; кръстник. — Мене харесваш ли ме за кум? — Във всяко отношение. — Какво да ви купя за сватбата? — Цветен телевизор. — Тъкмо се канех. Д. Цончев, ЛМ, 76.
2. Кръстник при гражданския ритуал за именуване на дете. Служителката в обредната зала поиска от кума да вдигне детето и да го нарече по име.
3. Мъж, който разменя венчалните венци при църковния брак и който заема най-важното място при сватба като роднина по некръвна линия на семейството; кръстник. На Томина неделя след обед дойде дядо поп Данаил и ги венча. Старият свещеник каза: — Ето ти, Султано, кум и стари сват, зълви, девери и сватове, да не сте сами в тоя пресветъл за вас ден. Д. Талев, ЖС, 70. Младоженците са изправени до стената. Стоят и се отсрамват на кум и кума и стари сватове. П. Росен, ВПШ, 164. Сватбата тръгва за черква с булката, с кума. Ив. Вазов, Съч. X, 33. Кумът беше най-изтъкнатата селска личност в стария свят. Ив. Хаджийски, БДНН I, 160. Селска рода състои от cmonaн, стопанка, татко, майка, .. дяда, баба, кум, кума, кумашин, кумашинка. Е. Каранов, ПСп, 1876, кн. 11-12, 127. ● Нар.-поет. Обикн. кум кумувам. Че калеса Георги Деспотичин, / калеса го кум да му кумува. Нар. пес., СбНУ VIII, 95.
4. Същият човек като кръстник при черковния обред за именуване на дете. За името на най-малкия си син Станка също така бе мислила, но тъй като тук, на село, само кумът имаше право да слага името и тъй като това ставаше при самото кръщение, тя не искаше и да говори по този въпрос. Г. Караславов, ОХ IV, 229. Когато му се е родило първото дете [Огнен], помолил кума да го нарече Серафим. Д. Талев, ЖС, 55. Кръщенка. Ако не е в опасност, новороденото дете кръщава се след една седмица .. От вечерта още татко му или друг някой домашен с шише вино и малко шекер поканва кума .. за утрината на кръщене. СбНУКШ ч. III, 34.
5. Само мн. Мъж и жена, които венчават или кръщават; кръстници. Сватбата трябваше да стане със сватове, с кумове, според обичая, каквато е била на времето и венчавката на баща му. Ем. Станев, ИК I и II, 158.
6. Само зват. Разг. Свойско, снизходително или иронично обръщение обикновено към човек, който се смята неоснователно твърде приближен към някого. Е, куме, как я смяташ тази работа, без да ме питаш.
◊ Дай, боже, ум, та да стане кум. Диал. Казва се за човек, който не си подрежда добре работата. Да <се> знае кой <е> кум, <и> кой <е> <стар> сват. Разг. Да е ясна реалната обстановка. — Нови времена. .. Никой не може да знае, кой е кум и кой е сват. . Всеки я кара по своему. Ст. Чилингиров, ХНН, 43. Готованци с готованци! Няма я вече онази слободия хе, хе! Трябва да се знае кой кум, кой стар сват! .. Трябва да се чува тука каквото аз река, чухте ли? Д. Немиров, Б, 142. Дойде умът, ама си пойде кумът. Диал. Употребява се в случаи, когато някой се вразуми късно, след като вече е загубил нещо. Докога куме, до кой ден. Диал. Казва се на човек, който нищо не дава, а само обещава. За пред кума. Разг. Какъвто трябва, какъвто подобава; приличен. Да беше сега изчерпано султанското благоволение, разбирам, — щяхме, знайш, да дигнем някоя гюрултийка из Македония, революцийка кое туй-онуй и може би ще излезе нещо за пред кума. Ал. Константинов, Съч., 212. Имам повече от кум някого. Разг. Твърде много ценя, уважавам, почитам (някого). Бай Иван въобще не беше виждал Врачанлията, съдържател на ханче в Боаза, но оня го познаваше добре и излезе добър човек. Не погуби сиромаха. Каза, че наистина му е продал трупчетата .. И оттогава Кваса го имаше за повече от кум. Хр. Целитев, ХО, 17. И мен кум ме е кръщавал. Разг. Християнин съм. Като на кум (кумове) донасям (поднасям). Разг. Щедро донасям (поднасям). Из селата дойдоха множество наши приятели и донесоха със себе си вино и др., като на кумове. П. Хитов, МП, 24. Като кум (кумове) посрещам (срещам, изпращам) някого. Разг. С уважение, много добре, любезно посрещам (срещам, изпращам някого). Димитър Плахов посрещна тези далечни гости, посрещна ги като кумове, защото се знаеше, че като обикалят постоянно по събори и панаири, те ще разнесат навсякъде името и славата на новия параклис. Г. Караславов, СИ, 67. Като пред кум стоя. Разг. Мирно, чинно, като израз на голяма почит към някого стоя. Кум да ви го яде. Разг. Казва се за нещо, което никак не е хубаво. Кум ли съм или лукова глава. Разг. Най-важният човек съм в дадена обстановка. — Стой! — извика младши лейтенант Стефанов и Василка така се изплаши, че за малко не изтърва чинията със салама. — Аз тук кум ли съм или лукова глава? Кл. Цачев, В, 123. На (пред) кум вода се не гази. Разг. Употребява се, за да се подчертае, че кумът не търпи възражения, че във всичко се съобразяват с волята на кума. Виното и кумовската гордост бяха поразвързали езика на Ивана. Той приказваше важно и тежко, благославяше като владика, защото знаеше, че всеки ден не се пада човеку такава власт и такава чест. „На кум вода се не гази“, бяха казали хората. Г. Караславов, С, 101. Не куму кравай, а куми. Диал. Ирон. Казва се на този, който чака да донесат другиму да яде, та да яде и той. Не съм ни кум, ни сват с някого. Разг. Не се съобразявам с мнението на някого, не завися от мнението на някого. — Пише ли във вашите книги за такъв цар, който ще повдигне бран срещу силните и злите, а с бога е ни кум, ни сват — проговори бавно Момчил. Ст. Загорчинов, ДГГ, 359. He ща, куме, печено прасе. Разг. Ирон. 1. Казва се на човек, комуто предлагат някакво ядене, а той от срам се отказва от него. 2. Употребява се за човек, който се отказва поради неудобство, срам от нещо, което видимо желае. Не ще кум печена кокошка. Разг. Ирон. Употребява се, когато някой лицемерно заявява, че не харесва и не желае нещо, което в същност желае, но не може да го постигне или да го има. Право <ти>, куме, в очи<те>; право, куме, та в <черните> очи<те>. Разг. Без заобикалки и уговорки: прямо, открито, смело. Дали някой ще се обиди или не, това никак не ме тревожи; когато говоря правдиво (..), аз не считам за достолепно да го усуквам, а всякога говоря според народната поговорка — право, куме, та в очи! Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (2), 278. Из един път ме приближава и право ти, куме, в очи. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 49. Ти не се сърди, то такъв ми е хадетя .. Право, куме, та в черните очи. Кр. Григоров, Н, 129. — Разправяй, разправяй нататък! — / подкани го сам Димитров./ — Та, право ти, куме, в очите! / Живеем си в мир и любов, / но. . нещо са ниски йените / на нашето дяволско жито. Ив. Бурин, ПТ, 57. Стани, куме, кумицата да седне. Диал. Ирон. Употребява се, когато някой по-млад или по-долен по чин, длъжност взема по-добро място или си осигурява по-добро положение в присъствие на по-стар или по-горен по чин, длъжност от него. Те ти, куме, кумство. Разг. Употребява се, когато се разделят стари, дългогодишни приятели, когато се разваля стара дружба. Търся кум Душан от Ниш. Диал. Ирон. Искам да намеря някого, без да знам почти нищо за мястото, където той живее, без да знам добре и името му. Хващам / хвана с едно дете много кумове. Разг. Постигам нещо голямо, значително с малко усилия. Ще (да) видим (разберем, познаем) кой <е> кум, <и> кой е <стар> сват. Разг. Ще стане ясно кой какво заслужава (употребява се като закана, че някой ще бъде наказан, отмъстен). „Значи, аз съм братоубиец! — рече си той бавно, подчертано, .. — Добре — .. — Ще видим кой кум и кой стар сват!“ Но кому се сърдеше той? Кого обвиняваше за тази обида? Г. Караславов, ОХ III, 539. Отсега нататък Гюлчето не се бои. Кмет, поп — не бръсни вече аз — изригваше на залпове закани Гюлчето .. — Няма вече четири-пет. Време му е сега да се познай кой кум, кой сват. Ц. Церковски, Съч. III, 223-224. Чернев погледна към Илка и ехидно се усмихна. Това още повече ядоса стареца: — Утре ще видим кой кум, кой сват! — нареждаше той. — Да не мисли, че като е на власт, може да си разиграва коня. К. Калчев, ЖП, 223. „Ще видим кой е кум и кой е сват от нас! Гласът народен е глас божи — тоя глас ще да реши, дали съм право да налагам аз свойта воля.“ Π. Π. Славейков, Събр. съч. III, 39. Не щеш ли и жената, ни в клин, ни в ръкав, се нахвърля въз мене .. Станах, на я хванах за косичката. „Чакай, рекох, жено врачанска, да ти кажа кой дава хляба, да разбереш кой кум, кой сват.“ Н. Попфилипов, РЛ, 43. Ще ти покажа (дам да разбереш) кой <е> кум, <и> кой <е> <стар> сват. Разг. Ще си получиш заслуженото, ще ти отмъстя. — Гори византийска земя и враже благо грабят поганците. А дойдат ли до нас, ще им покажем кой кум и кой сват. Виждали са нашите прадеди и печенеги, и угри, и татари, а даде бог, ето жива е България и досега, здраво е царството. Ст. Загорчинов, ДП, 376. Да ти опечем (поднесем) ли печено прасе. Разг.; Ядваш (окваш, окаш) ли куме, печено прасе <да ти опечем (поднесем)>. Диал. Ирон. Употребява се, когато излишно се пита, някой съгласен ли е да му се даде нещо съблазнително, хубаво, което всеки с удоволствие би взел.
КУМ2, (рядко) кумъ̀т, кума̀, зват. ку̀ме, мн. няма, м. Нар.-поет. В приказките — име на вълка като обобщен персонаж. Гладният вълк преглътна: — Подай и на мене едно агънце! — Слез, куме, при мене да си избереш! А. Каралийчев, ТР, 124-125.
◊ Кум Вълко (Вълчо, Вълкан). Нар.-поет. В народните приказки ласкателно име на вълка; Кумчо Вълчо. Понякога се случваше мечката да иде надалече .. На мечето заръчваше да не излиза от пещерата. Излезе ли — беда го чака. Може да го срещне кум Вълкан. Ем. Станев, ГЧ, 6. Да поканим ний самаго / Кума Вълка рунтопаха / и да видим да поверим / ний на него овцете си? Π. Ρ. Славейков, Ден, 1875, кн. 4, 5. Глас подали, одобрили, / да повикат Кума Вълча. Π. Ρ. Славейков, Ден, 1875, кн. 4, 5.