КУМА̀1 ж. 1. Свидетелка при подписването на граждански брак, с която младоженците се сродяват по некръвна линия; кръстница. При подписването кума ни беше етървата, а кум колега на мъжа ми,
2. Кръстница при гражданския ритуал за именуване на дете. В Съвета кумата нарече по име детето, защото кумът отсъстваше.
3. Остар. Жена, която при сватба заема най-важното място до кума, като негова съпруга, майка, баба или дъщеря, смятана като важна роднина по некръвна линия на младото семейство. Младоженците са изправени до стената. Стоят и се отсрамват на кум и кума и стари сватове. П. Росен, ΒΠΠΙ, 164. Планът му по-рано беше да иде у тях най-напред и да иде в черква с булката си за венчаване .. Кумата естествено щеше да бъде кака Гинка — кому би отстъпила тя това право? Ив. Вазов, Съч. XXV, 41. Селска рода състои от стопан, стопанка, татко, майка; дяда, баба, кум, кума, кумашин, кумашинка. Е. Каранов, ПСп, 1876, кн. 11-12, 127. Трапеза на витло е в стаята посред / извита — и седят, тъй както му е ред, / пред нея: попът, кум, кума и стари свати, / по них и целий род. Π. Π. Славейков, Събр. съч. III, 14. Кум Богдан кумство продава / у това пусто пиянство. / Кума Елена не дава, / она на кумо говоре: / „Куме Богдане, Богдане, / не продавай си кумството.“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 390.
4. Същата жена като кръстница при черковния обред за именуване на дете. Ти бяше другож / кума станала, / та бяше дяца ти карставала. Нар. пес., СбАИ, 105.
5. Само зват. Разг. Свойско, снизходително или иронично обръщение, обикновено към жена, която се смята неоснователно твърде приближена към някого. Кума, откъде те познавам. Δ Кума, гледай си работата и не говори за мене.
КУ̀МА2 ж. Нар.-поет. Обикн. зват. В приказките име на лисицата като обобщен персонаж; кумица2.
◊ Кума Лиса (Леса, Лиска). 1. Нар.-поет. В народните приказки — ласкателно име на лисицата; Кумица Лисица, Кумица Леса, Кумица Лисана. Отишъл Кумчо Вълчо у Кума Лиса на гости. Сварил я, че яде рибица. — Кума Лиске, дай ми малко рибица — рекъл Вълчо. — Нямам, Кумчо — отговорила Кума Лиса. Ран Босилек, ВП, 34. Мръкне ли се, Кума Лиса обича да прави нощни визити на подвитошките кокошарници. П. Делирадев, В. 182. Една лисица отишла на сватба. На пътя я срещнал вълкът и ѝ рекъл: „Кума Лесо, аз ща те изям, че съм гладен.“ Д. Манчев, БЕ II, 25. „Волчко, що си толко постанат?“ И той удри да ѝ кажуват: „Е, мори Кума Лисо, да знайш маката, що си я патиф со едно магаре!“ Нар. прик., СбНУ XV, 121. 2. Прен. Разг. Употребява се за хитра, коварна жена. Пази се от тая Кума Лиса. Ще те въвлече в беля. Δ Тя ли! Каква е Кума Лиса!
КУ̀МА неизм. Само 2 л. ед. и мн. Диал. Иди. — Ваньо — обърна се мама към голямата ми сестра, — кума виж какво падна вън. Сякаш котката спусна нещо. Ст. Чилингиров, ХНН, 7. — Ама дали няма на бакал Жека яйца?— Не вярвам. Преди малко дохождаха от него да дирят при мене, ама пак кума виж. Може да са му донесли. Ст. Чилингиров, СБД, 53. — Пъньо, тука ли ти е булката? Кума no-скоро да те види! Кума да разбереш и ти на жена каймета. Ст. Чилингиров, ПЖ, 4. — Я кума, жена, извади една ряпа, .., донеси и гаванчето със солта да си позасолим и похрупнем. Китка V, 1887, кн. 15, 20.