КУ̀МАН м. Остар. Куманин. Лют ли скит те опозори? / Див куман? Или чер татарин? Ив. Вазов, Съч. II, 195. Като отпъдиха нападнуванията на уните, аварете, куманете и печеногите, съставиха ся [молдовласите] на две княжества. Ив. Богоров, КГ, 162.
