КУ̀МАНЕЦ, мн. -нци, след числ. -неца м. Остар. Куманин. Иван-Асен IV се уплашва от растящето u опасно влияние на болярина Георги Тертера, куманец родом, и една нощ избягва скритом от Търново. Ив. Вазов, Съч. XTV, 14. Приказва нещо с куманците. И тримата кумани бързо влазят в гората. Ив. Вазов, Съч. XX, 145.