КУ̀МАНКА ж. Истор. Жена от племената на куманите. Какви черни очи, изразителни физиономии и страстност в движенията си имат тия гагаузки! Аз познах потомките на ония куманки, които опленяваха ума на нашите царе и стаяха български царици. Ив. Вазов, Съч. XVII, 190. Той пленник, тя властителка всевластна. // Тя — първи път днес вижда Балдуин, / жена тъй хубава и тъй ужасна. / Задява го куманката опасна. К. Христов, В, 61.