КУ̀МАНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до куманин и до кумани. Другите исторически лица в драмата са: Георги Тертер, силен и знаменит търновски болярин от куманско произхождение. Ив. Вазов, Съч. XXI, 7. Йоан-Александър отново удари с пестник о трапезата. — Чувай, Йончо, тръгвай, докле ти стои здрава дебелата куманска глава на плещите! Ст. Загорчинов, ДП, 384. Петър и Асен избягали отвъд Дунава при куманите. . Обаче още през есента на същата година [1186] Петър и Асен се върнали в България с голяма войска от кумански наемници. Ист. X и XI кл, 62. Петър и Асен се завърнали заедно с куманска войска и руски дружини. Ист. VII кл, 33.
◊ Куманско капане (шити). Диал. Вид шевица, използвана в Североизточна България.