КУМАРО̀Н, м. Хим. Безцветна, прозрачна маслена течност, която се извлича от каменовъгления катран и се използва за получаването на трайни лакове. При преработката на тежкия бензол с кондензирана сярна киселина се получава смола от полимеризация на ненаситените въглеводороди кумарон и инден. Ал. Спасов, ХТГ, 148.
— От фр. coumarone.