КУМА̀Ш м. 1. Остар. и диал. Плат, парче плат. Колко пъти през деня преди тържеството новият султан трябваше да навлича празничната шуба, съшита от корав като дъска бял кумаш, за да я нагодят по ръста му. И все беше прекалено широка. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 307. Те отидоха само за завесата, съшита от червен кумаш. Ив. Вазов, Съч. XXII, 100. Кога чуеше да я кани свекър ѝ да ходи и кога ѝ донесеше някой си кумаш за премяна, тя от радост не знаеше как вече да му са отсрами. Ил. Блъсков, ПБ I, 57.
2. Диал. Като прил. неизм. Платнен. Го [Русанта] повила во кумаш пелена / и го [детето] клала во злата леляйка. Нар. пес., СбБрМ, 309. Си постигна млада Момирица, / не ми беше десето момиче, / току беше едно мъжко дете. / Си го зави во кумаш пелена. Нар. пес., СбБрМ, 17.
— От араб. през тур. kumaş.