КУМАШЍН м. Диал. 1. Кум. Си сватове по китка набрааме, / а кумашино и две, и три набра: / една нему, другата на кон му. Нар. пес., СбНУ XLII, 228. Прати писмо до Прилепа града: / „Млого здраве Марко Кралевике, / да ми пратиш мънънко Огнянче, да го пратим кумашин да бъде.“ Нар. пес., СбНУ XLIII, 139. Пай говори Милош младоженя: / „Прости мене, куме и старокьо, / ..“ / „Просто да йе, млади кумашине.“ Нар. пес., СбНУ XXII—XXIII, 35.
2. Кумец. Заредиха се сватове и сватанаци, свахи и свайчета, кумове и кумици, кумашини и кумашинки, зетове и баджанаци, шури и шурнайки, та стана цяла сватба. Кр. Григоров, РД, 1960, бр. 37, 2. От своя страна кумът и неговите казват на венчаните и на техните деца кумашин — кумашине. СбНУ XLII, 96. Това казал човеко и се дал на се. Рангел, та го кръстил. Минало се, що се минало. Рангел дошел при човеко и му казал: „Е, кумашине, дойде време да мреш.“ Нар. прик., СбНУ III, 176. А Марко си на Гине говори: / „Вала тебе, кумашине Гине, /защо плаче младата невеста — / дали си е млого отдалече / или нема никаква родица?“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 8.