КУМАШЍНКА ж. Диал. Дъщеря на кумец и на кумица; кумичка. Заредиха се сватове и сватанаци, свахи и свайчета, кумове и кумици, кумашини и кумашинки, зетове и баджанаци, шури и шурнайки, та стана цяла сватба. Кр. Григоров, РД, 1960, бр. 37, 2. Хитрата ни Кума Лиса / със Котана се здрависа: / — Добър ден ти, кумашинке! Чичо Стоян, СбХ, 5.