КУМЀЦОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Който е на кумец. Според казванието на баба Мария, кръстниковите деца не могат да се земат с кумецовите, но внуците им се земат. С. Бобчев, Н, 1883, кн. 1, 31.
