КУМЍЦА1 ж. 1. Жената от брачната двойка, с която по непряка линия се сродяват кумовете, кръстниците. Когато се раз-съмна, дадоха дяца от кумците, та донесоха, според обичая, от всяка кумица кравай, червени яйца и палур с ракия. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 248. — Е, ти не можеш да дойдеш, а? — Извини ме пред кумицата. Болнава съм днес. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 130. Герасим дълго се развърта из двора, гледа минаващите кумици, повели и децата си. Ст. Даскалов, СД, 317. Там някъде той видя кумицата си, пробута се между жените и отиде при нея. — Земи, кумице, па кажи бог да прости Божана. Елин Пелин, Съч. II, 1-16. В България йоще до днес ся е съхранил по някои си места стария обряд на сватбите да подигат сватове и сватици, кумове и кумици. Г. С. Раковски, БС I, 156. Снощи ми е бела книга дошла, / бела книга, това църно писмо / от влашка земя, море богданска, / да ида, мамо мори, да ида: / девет кумици море да венчам, / до девет деца море да кръста. Нар. пес., СбНУ XLV, 360. Калесал ми е кум Богдан / дор девет млади кумици, / да ги на прошка прощава. Нар. пес., СбГЯ, 29.
2. Разг. Кръщелница. Откакто похапне кръстникът надве-натри, праща заложника с бъклица при кръстницата, която в това време стои при младата си кумица. Тем., 1881, кн. 2, 12.
3. Обикн. зват. Разг. Свойско, снизходително или иронично обръщение към близка, позната жена. Кумице, кое е това село.
4. Остар. и диал. Кума1 (в З и 4 знач.). Девер и кумица прибулват булката и я завождат в притъкмителната стая. Г. С. Раковски, Π Ι, XII. В същия град, вместо окъпването на 40-ия ден, окъпва новороденото дете кръститерката или кумицата му на 3-ия ден след кръщението му и то не у дома си. СбНУКШ ч. III, 23. Така и зетя, и него зели, та го облекли сущо като зет — с черен пост на глава, с бели абени калцуни.. Кумът, с кумицата му и вейте лица, като побащим, побратим, .. и подкуми. ЦВ, 1861, бр. 11, 4. Кога ти дойде сватбата, / отдалек да се покланяш. / Отблизо ръка целуваш / на кума, на кумицата. Нар. пес., СбВСтТ, 729. Невестата полива да се умият кумът и кумицата. СбНУ IX, 50.
◊ Кумица надула пърлица. Диал. Ирон. За човек, който се е нацупил, който се сърди. Кум се сърди, нема що да прави; / а кумица надула пърлица. Нар. пес., СбВСтТ, 945. Не щяла кумица — облизала паница; не щяла кумицата, а облизала паницата. Диал. Ирон. За неискрен и алчен човек, който се преструва, че не иска нещо, а същевременно най-много се ползува от него. Стани, куме, <та> кумицата да седне. Диал. Ирон. Употребява се, когато някой по-млад или с по-долен чин, длъжност, заема по-добро място или си осигурява по-добро положение в присъствие на по-стар или по-горен по чин, длъжност от него.
КУМЍЦА2 ж. Обикн. зват. Нар.-поет. В приказките — име на лисицата като обобщен персонаж; кума2. — Ох, сестрице, ох, кумице! — изпъшка лъвицата, като се обърна към стоящата наблизо лисица. Св. Минков, ПК, 23. Йето ти, че влъкът иде и ѝ [на лисицата] говори: „Ох, пусто тягло, кумице! Не съм накусил нищо от вчера.“ Д. Манчев, БЕ Т, 135. А лисицата събрала нахвърлената риба на куп и седнала да обядва. Насреща и Кумче Вълче. — Добър ти ден, кумице! —Дал ти бог добро, кумче! Т. Икономов, ЧПГ, 3. — Кой. те запозна с правата /на лъва, добра кумице? / — На хиената главата — / рекла хитрата лисица. Ас. Босев, Ст 1966, бр. 1076, 2.
◊ Кумица Лисица (Лиса, Леса, Лисана). Нар. поет. В народните приказки — ласкателно име на лисицата; Кума Лиса, Кума Леса, Кума Лиска. Тук нямаше и бели Кумици Лисици, събрани на кафе и сладки приказки. Св. Минков, СЦ (превод), 61. Догде я носел, тя [лисицата] думала: „Болен здраваго носи, болен здраваго носи.“ Вълкът я попитал: „Какво думаш, Кумице Лисице?“ Нар. прик., Христом. КМ II, 189. Доближава ръката си до дупката, усеща нещо меко — то било опашката на едно животно, на Кумица Леса. У, 1871, бр. 22, 344. — Мари Кумице Лисано, / де си ранила тъй рано? А. Разцветников, С, 67.
КУМЍЦА3 ж. Диал. 1. Девойката, чието венче при кумиченето отплува най-далече и която после кани всички участници в играта. Кумичале са се момите./ Напред, напред, кумице. / Коя се падна кумица. Нар. пес., СбВСтТ, 116.
2. Само мн., в съчет. на кумици. Пролетна игра, в която участват момичета с венчета от върбови клонки, които пускат на Цветница в река, поток; кумичене.