КУМЍЧИН, -а, -о, мн. -и. Диал. Който е на кумица1. Пред вечерята и след нея свирците свирят първо без хоро, а после и на хоро, донегде на кумовата трапеза, а после и на кумичината. СбНУКШ ч. III, 63.
◊ Кумичин колак. Диал. Ритуален сватбен кравай.
