КУ̀МОВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Кумов, кумски. Виното и кумовската гордост бяха поразвързали езика на Ивана. Той приказваше важно и тежко, благославяше като владика, защото знаеше, че всеки ден не се пада човеку такава власт. . „Па кум вода се не гази“, бяха казали хората. Г. Караславов, С, 101. Станка бе ѝ поверила вече какво име Въкрил искаше да сложат на сина му. .. Наистина, Въкрил отиваше малко срещу кумовската воля, но какво пък — такова бе сега положението. Г. Караславов, ОХ IV, 338.