КУМРЍЯ ж. Диал. Гугутка. От жал майката се сторила кукайца и летнала от едната пенджера, а Егдоминда се сторила кумрия и летнала от другата. Ето зато и сега кумрията имат църно на гушата, зашчо и сега жалят. Нар. прик., СбНУ XXIX, 141.

— От тур. kumru.


Източник: Речник на българския език (онлайн)