КУМУ̀ВАМ, -аш, несв., непрех. Участвам във венчавка като кум; венчавам. — Утре ще кумуваш, пък не си ми казал какво направи с дара — рече бащата, за да промени разговора. Ем. Станев, ИК III, 12. В младежкия комитет [Манол] работи пет години и завърза толкова много приятелства, че младите хора започнаха да го канят да им кумува когато се женеха. Р. Михайлов, ПН, 22. — Той позна Асен от първия поглед, с влизането, макар че не беше го виждал десетина години. Горе-долу откакто му кумува на сватбата. Т. Монов, СЧ, 171. Канят ме, мамо, на тежка сватба — / под було, майко, либе да вида; / още ме канят коня да вода, / на първо либе млад кум да бида. / Я науче ме, стара ле, майко, / на първо либе как да кумувам. К. Христов, СК, 22.