КУМУЛАТЍВЕН, -вна, вно, мн. -вни, прил. Спец. Който се отнася до кумулация, до натрупване на нещо (материя, енергия). Прониквайки с космически скорости метеоритите предизвиквали грандиозни кумулативни явления, в резултат на които са се образували пръстеновидни планини с издатини в центъра. ВН, 1961, бр. 3125, 4. Според Беневоленски лунните кратери и циркуси са се появили в резултат на кумулативни процеси, станали на Луната в далечното минало, когато тя се е намирала в стадий на затвърдяване. ВН, 1961, бр. 3125, 4. Кумулативен ефект.
◊ Кумулативен снаряд; Кумулативна бомба (граната, мина). Воен. Снаряд с насочено в определена посока действие, осъществявано чрез придаване на специална конична вдлъбнатина на заряда, използван за разрушаване на дебели прегради, брони и др.
— От лат. cumulatus през рус. кумулятивный.