КУ̀МЧО, мн. няма, ср. Обикн. в обръщение или в съчет. Кумчо Вълчо. В народните приказки ласкателно име на вълка; Кум Вълкан (Вълчо). Не щеш ли, покрай кладенеца мина Кумчо Вълчо гладен. А. Каралийчев, ТР, 124. Горкото агънце-багънце! Не послушало баба си и на, вълкът го изял. .. Ама и Кумчо Вълчо си изпаща най-после. Т. Влайков, Пр. I, 48.