КУ̀НДУРАДЖЍЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Обущарски; кундурджийски. Колчо се отби и влезе в кундураджийския дюкян на Иван Дудито. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 37. Обикновено оживлението започваше отдолу от кундураджийската чаршия. Повод най-често даваше някой циганин. Подкарал муле с дренки или с кърски круши, той вишеше глас и предлагаше своята свежа и евтина стока. Ст. Чилингиров, ПЖ, 27. Калфите трябваше да помагат за изработването на тия няколко чифта и заедно с това да се изучат на новата мода кундураджийски занаят. Д. Немиров, Бq 75.