КУ̀НДУРДЖЍЙСТВО, мн. няма, ср. Остар. и диал. Обущарство; кундураджийство. Цялото му богатство се състояло от един чук, 'игла и ножче, с които кърпел обущата на съседите си. След смъртта на Боби и Стефан старецът се поболял, зарязал за известно време и кундурджийството. К. Калчев, ПИЖ, 34.


Източник: Речник на българския език (онлайн)