КУ̀НДУРДЖЍЙЧЕ, мн. -та, ср. Остар. и диал. Обущарче; кундураджийче. Ей познатите ни взеха да се подсмиват. Кинито ми вика: Какво се е повел мъж ти с тия кундурджийчета? Ив. Кирилов, Ж, 63. Един лекар ни се оплака, че фасонът на обувките, които купил като подарък на жена си, с токче „Луи кенз“, не бил никакъв „Луи кенз“, а най-обикновен фасон, известен още на жената на султан Махмуда .. и изработван от калоферското кундурджийче Пею Дюстабанлията. ВН, 1960, бр. 2651, 4.