КУ̀НДУРДЖИЛЪ̀К, мн. няма, м. Остар. и диал. Обущарство; кундураджилък, кундураджийство, кундурджийство. Той и в София го спохождаше сегиз-тогиз: за да му се оплаче, че го изпъдили несправедливо от учителство и че пак мисли да се залови за кундурджилъка. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (I), 124. Отвори си и Колчо дюкянчето, и залови се пак за кундурджилъка. Т. Влайков, Пр. I, 174. Чехларският занаят (кавафството) така също го постигнала участта на абаджилъка и този занаят постепенно се заменява с модерното обущарство (кундурджилъка). А „България“, 57.