КУ̀НДУРДЖЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Остар. и диал. Обущар; кундураджия. — На нашето поселище са нужни занаятчии. Ковачи, кундурджии, терзии. А. Гуляшки, СВ, 14. Както и трябваше, най-напред от баба чух страшния разказ за синовете на дядо Денчо, кундурджията от Дряново. К. Калчев, ПИЖ, 34. Те вървят бавно и разговарят, .. Може би те си спомнят и за Авдьолчиния Симонко, .., и за Дервишоолу Аслан (Левски), и за кундурджията Димитрачко, и за всички ония хора, които минаха през живота на градчето. СбЦГМГ, 420. — Какъв занаят работи Ганчев? — В града го знаят като сръчен кундурджия. Г. Манов, КД, 131. Цвятко беше единственият обущар в селото, или както тук все още го казват — кундурджия. ВН, 1961 бр. 2909, 4.
— От тур. kunduraci. — С. Д. Попов и др., Турско-български писмовник, 1868.