КУ̀НДУ̀РИ мн., ед. (рядко) ку̀нду̀р м. и ку̀нду̀ра ж. 1. Остар. и диал. Ръчно изработени, груби кожени обувки с дебели твърди подметки и токове. — Кажи на оня обесник .. да ми занесе кундурата да я закърпят. Ив. Вазов, Съч. VII, 37. Додованякът имаше десетина дечурлига всички боси, кундури не му трябваха, беше развей-прах и по цели дни се скиташе из Балкана да търси имане. Й. Йовков, СЛ, 78. Децата се провираха под краката на купувачите и пищяха, настъпвани от подковани ботуш или кундур с налче като полумесец. А. Каралийчев, ТР, 180. Дюкяните на обущарската чаршия приличаха на вехти дрипели със своите окачени по врати и прозорци разновидни кундури, калеври и буйки. Ст. Чилингиров, ХНН, II. Лъскави кундури на спукани пети. Погов.
2. Разш. Изобщо обувки. Беше облечен [търговецът] в сърмен елек и чохена долама, обут в европейски кундури, които особено изпъкваха наред с тулумбаджийските емении на каруцаря. Л. Стоянов, Б, 50. // Разг. Ирон. Грубо или лошо изработени обувки. Виж с какви кундури си тръгнал на опера.
— От гр. κοθορνος през тур. kundura. — В-к Дунав, 4.V.1866 г.