КУ̀НДУ̀РКИ мн., ед. (рядко) ку̀нду̀рка ж. Остар. и диал. Умал. от кундури. Дълго се мъчи Райчо да заспи, но не можа, макар че си беше изул кундурките и нахлюпил калпачето над очите. Д. Габе, МГ, 12. Мария ходеше с гордо изправена глава из село, .. И не свеждаше пред никого взори, и скъпи свилени ризи носеше връз разцъфтяла снага, кръшно извиваше стан и ситно дребняха нозете ѝ, обути в меки драмски кундурки. П. Спасов, ГЛЗЗ, 25-26. Погледваше често Петър на Донкините пълни крака, обути в бели чорапи, в люскави кундурки. Ил. Блъсков, Китка V, 1886, кн. 14, 28. Надяваш ли се, Калино, / бачо ти Кольо да доде? / Бачо ти Кольо да доде / армаган да ти донесе? / .. / За малки крачка кундурки? Ив. Вазов, Съч. XXIII, 81.