КУП, ку̀път, ку̀па, мн. ку̀пове и ку̀пища, след числ. ку̀па, м. 1. Събрано, струпано на едно място голямо количество от нещо, което е съставено от неизброимо множество единици като слама, вълна, зърна от жито, пясък и под. Моят клиент лежи сред двора си, .., и със свещеното право на гражданин пази снопите си и купа жито. Елин Пелин, Съч. I, 196. До прибраните в дъното и натъпкани чак до стрехата купове сено и слама е натрупан сега и един голям куп вълна. Т. Влайков, Пр I, 111. Като влязъл в стаята, гдето оставил убития змей, князът видял един голям куп димяща пепел: чудовището било изгоряло в пламъците на своята кръв. Н. Райнов, КЧ, 40. Моряците спяха на земята, върху куп издребняла стара слама. Д. Добревски, БКН, 250.
2. Много предмети, събрани на едно място един до друг или един върху друг. Калчо кацарят, нашият стар познайник, качен на един куп дървета, въртеше огромен свърдел в издигнатия край на черешовия труп. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 72-73. На масата пред Василча,.., бяха сложени куп ябълки. Й. Йовков, СЛ, 66-67. Тя [Елка] се приближава към малкия куфар.. Отваря го. Куп писма се изсипват пред нея. Ив. Карановски, Разк. I, 55. — Добро утро, господин Легрен! — се поклони Мандер и подаде цял куп книжа — борсовите бюлетини. П. Спасов, ХлХ, 10. Димка се затвори в стаята си и се облегна на масичка, заета от куп книги, повечето Балашеви. А. Страшимиров, К, 69.
3. Прен. Много хора, добитък и под. на едно място. Просителите посърнаха; едно глухо мърморене се разнесе от купа им. Ив. Вазов, Съч. IX, 102. Куп деца,., останаха да надничат около портата на Гераците. Елин Пелин, Съч. III, 62. Зоил там някакъв, с нос кривнал на страна, / сред куп девойки пръска светлина. К. Христов, ЧБ, 217.
4. Прен. Само ед. В съчет. със същ. в мн. като думи, приказки, обиди, обвинения и под. Голямо количество, множество от това, което е назовано със съществителното; маса. Слисаният доктор излезе зашеметен от тоя куп обвинения. Ив. Вазов, Съч. XXII, 40. Върху мене се изсипваха цял куп обиди, които ме унижаваха и оскърбяваха. Елин Пелин, Съч. IV, 150. Някой ще го наскърби, ще му наговори куп небивалици, той ще се ядоса и ще избухне. К. Петканов, БД, 134. Пък и защо ми натякваш, че искам да поспирам тук и там с хората, когато ти сам преди малко наговори един куп излишни думи на ония с колелата. П. Спасов, ХлХ, 57.
◊ Β (на) куп. Разг. Заедно, на едно място. Той видя, че кобилите от хергелята бяха се събрали на куп и пръхтяха. Й. Йовков, АМГ, 27. Овчарчета, струпани на куп под вековното дърво, се изпитаха върху влажната трева и си бъбреха каквото им дойде. Ив. Хаджимарчев, ОК, 7. Аз виждам ивицата крива на реката. / Деца, които в куп се къпят под върбата. Н. Ракитин, С II, 99. През куп за грош. Разг. Небрежно, нехайно, немарливо, повърхностно, отгоре-отгоре. Старият свещеник четеше, през куп за грош, на места само измърморваше нещо на носа си, пропущаше думи и съкращаваше пасажи. Г. Караславов, ОХ 1Щ534-535. Малко ли хора не са на мястото си, малко ли са тия, които гледат на своята работа през куп за грош; какъв възторг да търсиш в това, какъв ентусиазъм? Г. Мишев, ЕП, 131.