КУ̀ПЕЛ м. Църк. Голям, дълбок метален съд, в който се извършва църковно кръщение. Мама поиска да ме заведе у кръстникови на гости, да видели колко съм порасъл — нали те ме потопили в купела — имат право да се интересуват от мене. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 31. Смяната на имената да става доброволно. Отидеш на купела и казваш името, което искаш да носиш. Й. Вълчев, СКН, 519. Побратимявание ставало когато две деца се кръстят в една и съща вода, в купела. С. Бобчев, Н, 1883, кн. 1, 32. ● Обр. Тъмният небесен купел се изду, избледня, стопи се в ледената синева. А. Гуляшки, МТС, 277.
◊ Овча (овчи) купел. Остар. Църк. Къпалия в Йерусалим при т. нар. Овчи порти, станала известна с изцеряването на болните, които се потапяли във водата ѝ.